За Ouzo PILAVAS винаги се е спазвала тайната рецепта на Никос Пилавас от 40-те години на 20-ти век, където узото остава във вани от неръждаема стомана за 2-3 месеца след дестилацията. Този процес дава на узото гладък, сладък вкус, който го прави особено лесен за наслада.
Анасоновите напитки са нещо като втора религия на Гърция още от времето на Византийската Империя. Гърците, населявали Пелопонес и Смирна (днешен Измир), в Мала Азия, се смятали за майстори. Тези ракиджии (Ρακιντζής) използвали медни казани, доставяни от арменските майстори на медта. В тях те дестилирали цупуро (τσίπουρο) — алкохол от гроздови джибри, традиционно произвеждан и днес. Този алкохол след това бил ароматизиран с анасон, резене, билки и мастиха (сакъз, натурална дъвка).
Производството, в по-големи количества на анасонова напитка под името ούζο (узо), започва след независимостта на Гърция през 1830 — те. Някъде по това време младият Никос Пилавас от град Патра, на полуостров Пелопонес започва да експериментира, за да създаде своя рецепта за узо. През 1940 г., той основава своята малка компания, която нарича " ποτοποιια πιλαβας" (Дестилерията на Пилавас). В самото начало основният продукт на младата семейна дестилерия е узото, но с годините продуктовото разнообразие се увеличава.